Александър Дюма — баща, (на френски Alexandre Dumas, père) (24 юли 1802 – 5 декември 1870) е френски писател — романист. Той е най-известен със множеството си исторически, приключенски романи, благодарение на които е един от най-четените френски писатели в света. Освен романите си, Дюма пише пиеси и е редовен дописник в редица списания.
[редактиране] Рождение и ранни години
Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.
Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.
Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
Работейки в Париж, Дюма започва да пише статии в списания и театрални пиеси. През 1829 неговата първа самостоятелна пиеса „Дворът на Анри III“ получава одобрението на широката публика. Следващата година втората му пиеса „Кристина“ става също толкова популярна, в резултат на което той може да си позволи да посвети цялото си време на писателстване.
През 1830 Дюма участва в Юлската революция, която сваля Шарл Х от престола и поставя на негово място бившия му работодател Луи-Филип. В следствие на тази революция животът във Франция в периода 1830 — 1835 е труден, с чести бунтове от страна на републиканците и обеднелите граждани, които търсят промяна. Когато животът постепенно започва да се нормализира, икономиката да се подобрява и цензурата в пресата да намалява, Дюма вижда възможност отново да хване перото.
След редица успешни пиеси той обръща погледа си към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, от страна на издателите на вестници и списания, така че през 1838 той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
В съавторство със учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер, през 1840 Александър Дюма издава „Учителят по фехтовка“, разказ за събитията през Декемврийската революция в Русия. Впоследствие този роман бива забранен от цар Николай I, а Дюма бива обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на царя. Грисиер е споменат с уважение в „Граф Монте Кристо“ и „Братята корсиканци“, а също и в мемоарите на Дюма.
Къщата на Дюма, наречена „Замък Монте-Кристо“
През 1840, Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени. В следствие на това той става баща на поне три извънбрачни деца. Едно от тези деца, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма — баща и Александър Дюма - син
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.
Въпреки огромният си успех като писател и благородническото си потекло, смесената кръв на Дюма му влияе негативно през целия му живот. През 1843 той пише романът „Жорж“, който адресира някои от проблемите на расовата дискриминация и ефектите на колониалната политика.
През юни 2005, за пръв път е публикуван новооткритият и незавършен роман „Рицарят от Сен-Жермен“. Последните две глави са написани от Клод Шоп.
- Шарл VII и домовете на неговите васали (Charles VII chez ses grands vassaux), драма, адаптирана за операта Сарацинът от руският композитор Цезар Кюи
- Учителят по фехтовка (Le maître d'armes, 1840)
- Лешникотрошачката (1844): ревизия на приказката на Хофман, по-късно адаптиран от Чайковски за балет
- Серията за д'Артанян:
- Граф Монте Кристо (Le Comte de Monte-Cristo, 1845-1846)
- Дъщерята на регента (Une fille du régent, 1845)
- Двете Диани (Les Deux Diane, 1846)
- Серията за Валоа:
- Серията за Мария Антоанета:
- Черното лале (La Tulipe noire, 1850)
- Крадци на злато (след 1857): пиеса, загубена до 2004
- Рицарят на Сен Жермен (Le Chevalier de Sainte-Hermine, 1869): последната творба на автора, незавършена и публикувана в наши дни с край написан от Клод Шоп.
Въпреки, че е известен основно като романист, Дюма жъне първите си успехи като драматург. Най-известната му пиеса е „Антоний“ (1831), която се счита за първата не-историческа романтична драма.
Дюма е плодовит автор и на документални и исторически статии, книги и есета.
Едно от най-известните му нехудожествени произведения е „Grand dictionnaire de cuisine“ („Голяма кухненска енциклопедия“). Тя е публикувана след смъртта му, през 1873. Това е комбинация от енциклопедия и готварска книга. Самият Дюма е както епикуреец, така и експерт готвач. Съкратена версия под заглавието „Petit dictionnaire de cuisine“ („Малка кухненска енциклопедия“) е публикувана през 1882.
Освен това Дюма е автор на следните пътеписи:
- Impressions de voyage: En Suisse (Пътнически впечатления: В Швейцария, 1834)
- Une Année à Florence (Една година във Флоренция , 1841)
- De Paris à Cadix (От Париж до Кадис , 1847)
- Le Caucase (Кавказ, 1859)
- Impressions de voyage: En Russie (Пътнически впечатления: В Русия . 1860).
Първоначално Дюма е погребан в родното си място. На 30 ноември 2002 със заповед на президента на Франция Жак Ширак, тялото на писателя е ексхумирано и с пищна церемония и държавни почести е преместено в пантеона в Париж — голям мавзолей за велики французи.
Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Неговите произведения са вдъхновили над 200 филма.
Домът на Дюма — Шато Монте Кристо — е реставриран и отворен за почитателите.
